Георги Чолаков: Ако президентът Радев наложи вето на АПК, ще е против върховенството на закона

Георги Чолаков: Ако президентът Радев наложи вето на АПК, ще е против върховенството на закона
30.07.2018 / 12:00

Георги Чолаков, председател на Върховния административен съд, в разговор с Илиана Беновска в предаването “Беновска пита” по Радио К2 и Канал 3 за това АПК дали ще има вето на президента Румен Радев.

 

Промените на АПК

 

“Административно-процесуалния кодекс дали ще има вето на президента Радев”, започна разговорът Беновска.

 

Георги Чолаков заяви, че по конституция президентът има правомощия да прецени дали някои текстове от АПК следва да бъдат върнати на Народното събрание. Според него, ако се налага вето, то ще засегне частта относно таксите. В АПК са променени таксите при касационно обжалване. Това са таксите, които гражданите и юридическите лица ще плащат, когато те оспорват индивидуални административни актове на първа инстанция, което е 10 лв. за физически лица и 50 лв. за юридически. Преди да мине промяната на АПК пленумът на ВАС взе становище по всички промени, включително и по таксите. Таксите към настоящия момент са ниски, подчерта Чолаков. Те са приети преди 12 години и са 5 лв. при касационно обжалване на физически лица и 25 лв. при юридически. С промените таксите стават 75 лева за физическо лице и 350 лева за юридическо лице.

 

Беновска направи сравнение, че разходите по копиране на документите по делата са много повече от държавните такси.

 

“За такси срещу 5 лева, ние разглеждаме в 7 членни състави тези производства. Таксите категорично са ниски”, смята Георги Чолаков. Сега законодателят е определил такси в размер на 75 лева при касационно обжалване от физически лица и 350 лева за юридически лица.

 

“Четох един хубав френски материал, че законите трябва да са по-близо до народа. Как приближихте АПК към нуждите на обществото и на хората”, попита Беновска.

 

Георги Чолаков отговори, че това е първата мащабна промяна на АПК от неговото приемане преди 12 години. Промени се философията на този кодекс. Досега всичко беше насочено в полза на администрацията. Вече подсъдността не е свързана със седалището на административния орган, а с адресата на административния акт, коментира той.

 

Беновска подчерта, че това е много важно обстоятелство, което е залегнало в концепцията на Георги Чолаков за избирането му за шеф на ВАС. След промените всички данъчни дела ще се гледат в 28-те административни съдилища, а не само в 5 градове, както беше досега.

 

“Това са едни производства, които са много специфични и досега тези производства се гледаха само пред 5 административни съдилища, без значение къде е седалището и адреса на управление на съответната фирма. Стигаше се до парадокса Сливен да се гледа в Бургас, а Видин се гледаше във Велико Търново, което е близо 400 км разстояние и ще взима за 5 часа пътуване от Видин до Велико Търново. Това не е никакъв достъп до правосъдие. Затова сегашните промени в АПК са добри и доближава правосъдието до гражданите и юридическите лица”, заяви председателят на ВАС Георги Чолаков.

 

Кои дела ще се гледат в регионалните административни съдилища?

 

“Защо се въвежда и едноинстанционното производство, кои дела ще се гледат във ВАС и кои в регионалните административни съдилища”, попита Беновска.

 

АПК слезе на първо четене в парламента през юни 2017 година, след което пленумът на ВАС сезира Конституционния съд с питане във връзка със задължителната подсъдност по 125, ал. 2 от Конституцията, касаеща актовете на министри дали тези актове подлежат на обжалване единствено и само на първа инстанция от ВАС. Април месец излезе решението на КС, в което се казва, че на първа инстанция се гледат само тези актове на министри, с които е упражнена държавна власт, като например уволнение на държавен служител, обясни Георги Чолаков. Сега тези актове ще се гледат от административни съдилища, а от ВАС ще се гледат на втора касационна инстанция от тричленен състав.

 

Управлението на Върховния административен съд от Георги Чолаков, като административен ръководител

 

“Как ВАС под Ваше ръководство ще ни убеди и разсее опасението, че Вие сте съда, който слугува на властта”, попита Беновска.

 

Георги Чолаков отговори, че е само административен ръководител, а актовете се постановяват от съставите и каза, че няма правомощия да се меси във вътрешните убеждения на нито един съдия. Когато административен акт е незаконосъобразен, съдът го отменя, без значение от кого е издаден.

 

“Кои дела ще се гледат вече в Административен съд София-област и защо”, попита Беновска.

 

В София-област парламентът е приел да преминат актовете, които се постановяват от регулаторите – КЗК, КФН и СЕМ. Това е така, защото тези органи нямат местни структури. Ако се приведе общата подсъдност на тези актове, то те щяха да бъдат пръснати из цялата страна. Актовете вече се гледат по местоживеене на адресатите на акта. Около 50 до 60 дела се образуват по тези закони, посочи Георги Чолаков, председател на ВАС.

 

Тълкувателните решения на Върховния касационен съд

 

“Тълкувателните решения на ВКС са ярък пример под наблюдението на обществото и юристите, че са надзаконови актове. Говорихте, че ще се опитате да се преборите тези тълкувателни решения да станат изменения в съответните закони. Сега Ви питам конкретно за тълкувателните решения на ВАС. Как ще уеднаквите съдебната практика”, попита Беновска.

 

Георги Чолаков отговори, че това е решение на общото събрание на ВАС, когато се установи противоречива или неправилна съдебна практика да бъде сезиран, за да се произнесе по тази практика. Председателят на ВАС е внесъл питане до пленума на Висшия съдебен съвет да се произнесе за разкриване на три нови бройки съдии, за да може да се създаде аналитично звено към ВАС, което да се занимава с анализ на противоречива съдебна практика, на становища по законопроекти и конституционни дела. Със законодателната власт следва да се работи партньорски, подчерта Чолаков.

 

“Ще се лишите ли от екстрата да създавате с тълкувателните си решения надзаконови правила”, попита Беновска.

 

Георги Чолаков не се съгласи с това, че тълкувателните решения имат силата на надзаконови. Той посочи, че тълкувателни решения се образуват само за противоречива съдебна практика и съдиите не могат да законотворстват. Той призна, че след някои тълкувателни решения се променя законът.

 

Регламентът за опазване на лични данни

 

“Вие пръв от цялата съдебна система предприехте стъпки за облекчаването на личните данни. Какви промени въведохте и какво би било препоръчително да направят и другите”, попита Беновска.

 

Георги Чолаков каза, че след среща с журналисти е установил, че има проблем със защита на личните данни, който трябва да се реши. Например, имената на подсъдими по важни обществени се дела се изписваха само с инициали, като Цветан Василев, се изписваше Ц. В. И медиите и хората трябваше да гадаят кое дело срещу кого е, след като това са дела с обществен интерес. Следва да има баланс срещу защитата на личните данни и правото на обществото да бъде информирано. Затова председателят на ВАС е отменил заповед и е създал нови правила, които са в унисон с регламента за защита на личните данни. В момента първото име на гражданина е с инициал, а цялото трети име се изписва, като това касае само физическите лица.

 

ВАС има нужда от нова сграда и иска тази на Министерство на здравеопазването

 

“Какво е следващата стъпка във Вашата концепция, която ще осъществите”, попита Беновска.

 

Георги Чолаков каза, че ще се заеме с битовоте проблеми на ВАС, свързани със сградата и условията на труд. Предавателят на ВАС е направил искане до Министерски съвет съдът да вземе сградата на Министерство на здравеопазването, заяви Георги Чолаков пред Илиана Беновска в предаването “Беновска пита” по Радио К2 и Канал 3 на 29 юли 2018 година.

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев