„По стъпките на предците ни в Окситания”-по стъпките на богомилите

снимка: БГНЕС
09.01.2018 / 22:21

Едно незабравимо и емоционално пътуване в Южна Франция на група българи, обединени от идеята за опознаване на непопулярни места в нашата история, които свързват по съдбовен начин средновековна България и Франция. Така авторът на филма „По стъпките на предците ни в Окситания” Момчил Карамитев описва кратко своя документален киноразказ по стъпките на богомилите и който бе представен тази вечер на широка публика, с пристрастие към темата.

 

И за да е по-плътен разказът съпътстващо на филма и дискусията са представени и книгата „Богомилската алтернатива” на д-р Веселина Вачкова, описваща възникването, развитието и проявленията на учението, и книгите на писателя Христо Буковски- „Опасният архив на богомилите”, „Похитеното съкровище на богомилите”, „Отключените пътища на богомилите”, „Разчетените послания” и др., предаде репортер на БГНЕС.

 

Идеята за този филм е следствие от една потребност, която назряваше у мен в продължение на 30 г., докато живеех извън България - в отговор на въпроса какво, всъщност, страната ни е дала на света, а не какво ние да се учим от света, сподели пред БГНЕС Момчил Карамитев. След това се запознах с книгата на г-жа Вачкова и заедно решихме да изнесем нови факти, свързани с учението на богомилите и с историята на Европа, продължи той. Но не всичко касае само фактите, а преди всичко българския дух. Целият този изследователски материал, подготвен от наши и чужди учени, бе наша цел, посочи Карамитев.

 

Цялото Просвещение, целият Ренесанс са плод на богомилството - затова говори изтъкнатият френски учен Жан Дювернуа, разказа ни д-р Веселина Вачкова. Имаме достатъчно източници, които твърдят това, но, за съжаление, все още не са добре познати. Тези учени казват, че това е протестанството, победило преди самото протестанство, но без капка кръв- това е нашият принос, убедена е тя. Филмът е едно пътешествие, което вълнуващо е документирано от Момчил Карамитев и напълно поддържано от неговите съмишленици, посветили се на идеята да покажат корените и влиянието на богомилството за цивилизацията ни.

 

„Съвременниците ни не са запознати много добре с делото на богомилите, защото дълго време за тях се говореше като за социално движение. Всъщност, корените им са толкова дълбоки, че това ме накара да напиша последователно четири книги за тях”, сподели пред нас и писателят Христо Буковски. В тях показвам, че в основата на езотериката в богомилството лежат древни практики, характерни при траките. Лично мен ме привлякоха двете тайнства при богомилите- вълчите мистерии, Боян Магът, който се превръща във вълк и магичния им танц „коло”. Естествено е, че учените внимават да не излязат извън строго установените факти, докато при писателите е различно- предполага се, че те би трябвало да са по-свободни в интерпретациите, смята писателят. Въпреки това накрая на книгите си цитирам дълги списъци от използваната литература, за да убедя читателите, че моите наблюдения се основават на сериозни източници, прави уговорка той.

 

Според Буковски истинската история на богомилите би трябвало да звучи по различен начин от общоприетите тези досега. Той се радва, че книгите му имат широка аудитория и че са били допечатвани още в годината на издаването си. Заедно с това една фондация се наема да организира пътувания по богомилските места- през Босна, Херцеговина, Италия, Франция, Андора, Испания. И на всички тях открихме изумителни неща за богомилите, споделя Буковски.

 

Най-голямото признание за делото на богомилите е, че в много държави има тенденция то да бъде присвоено, смята писателят. То е толкова монолитно, толкова богато и толкова новаторско- с отношението към човека, към природата, към здравето и лечението, към жената, към бъдещето. Малко хора знаят, че преди богомилите да тръгнат към Европа там още не са смятали жената за равнопоставена на мъжа, както е при богомилите.

 

Богомилите са живели най-активно между 9-и и 13 век и преди всичко са много начетени и четящи хора, продължава разказа си Буковски. И то в едно Средновековие, в което кралете са слагали печати и са се подписвали с палец или чафка, те са носили непрекъснато със себе си книга. Богомилите са знаели да четат и пишат, да разсъждават върху Библията, което за онези времена не е никак малко. Защото те са стигали до долния пласт на Библията, разказват го и го тълкуват. Затова е друга космогонията и философията на богомилите, но те изцяло лежат върху Светото писание и не са в разрез с него, твърди Буковски. Смятам, че и сега богомилите са активни, защото мнозина наши съвременници се припознават в мирозрението им. С хиляди са вече пътувалите по богомилските маршрути и всички тези хора питат, интересуват се, обменят мисли. И ние живеем вече с тази култура, категоричен е писателят Христо Буковски. Според него не е вярно, че богомилите са избити през 12-13 век, те са навсякъде, защото много хора изповядват тяхното учение, опитват се да разчетат знаците на тяхното познание.

 

Онова, което променя представите ни за богомилството е неговото принципно възприемане днес- това не е учение, което е унищожено и преследвано в България. Опитала съм се да покажа как богомилството е съжителствало с официалната църква през много години, подчерта д-р Вачкова. Днес правим съвместно представяне с Момчил Карамитев с неговия филм „По стъпките на предците ни в Окситания”, който документира малко преди смъртта му откровенията на най-големия френски изследовател на българското богомилство Жан Дювернуа. Той казва: „Има едно учение, което променя мисленето на Европа и това е богомилското учение”. Следващия учен, който твърди това е Мишел Муние. Любопитно бе да узнаем , включително и чрез пътуванията ни как богомилското учение променя и културата на Европа, твърди д-р Веселина Вачкова. /БГНЕС

 

 

 

 

 

Още снимки от новината

снимка: БГНЕС

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев