След 104 години Република Албания призна българската етническа общност в страната

Коренното българско население в Албания очаква това решение още от 1934 г. Сн.: БНТ
14.10.2017 / 08:42

Исторически пробив за България. След 104 години току-що Република Албания призна българската етническа общност в страната.

Това написа премиерът Бойко Борисов във Фейсбук профила си.

 

"Положихме изключителни дипломатически усилия, за да стигнем до този успех и да защитим правата на българите, които са били част от формирането на нашия народ, но остават извън съвременните ни граници.

 

Благодаря на моя приятел - премиера на Албания Edi Rama, пред когото бях поставил въпроса, а той спази обещанието си Албания да не нарушава интересите на българската общност.

 

Благодаря и на всички, които в последните години работиха това да стане факт. България ще подпомага европейската интеграция на Албания, в която виждаме наш истински партньор и близък приятел", написа още премиерът.

 

Минути преди това албанският парламент прие с мнозинство и бурни обсъждания законопроекта за защита на националните малцинства. Той призна съществуването и на българското малцинство наред с останалите 8, които са вече признати в страната.

 

Така българското местно население в Албания в трите области Мала Преспа, Голо бърдо и Гора получава равни колективни права редом с останалите признати малцинства в Албания - гръцко, македонско, влашко, черногорско, сръбско, ромско, египтянско, бошнячко.

Българското малцинство в Албания се състои от около 50 000 души.

 

То бе признато благодарение на общите усилия на българските евродепутати, политици, правителствата на България и Албания, фондация "Българска памет" и българите в Албания.

 

Напрегната седмица

 

Признаването на българското малцинство в Албания стана след напрегната седмица и два дни дебати в пленарната зала.

 

Официалната позиция на Тирана допреди няколко седмици бе, че българите, живеещи в Албания от векове, нямат специален статут. Но след подобни изказвания българската общност, живееща в Албания, реагира, настоявайки от властите да ги признаят като отделна малцинствена група.

 

Европейският парламент също призова да бъде призната българската етническата принадлежност на българите в Преспа, Голо бърдо и Гора.

 

През септември българският премиер Бойко Борисов заяви на своя албански колега Еди Рама, че очаква новият закон да съдържа текстове, които ще защитят правата на българското малцинство в страната.

 

Дебатът в албанския парламент

 

Един от основните противници на проектозакона в пленарна зала днес беше лидерът на опозиционното Социалистическо движение за интеграция Петрит Васили.

 

Той го определя като "противоречащ на националните интереси" на Албания. Тези, които критикуват новия закон предварително са го одобрили, контрира външният министър Дитмир Бушати като подчерта, че законът регистрира реалността и практиката, натрупана през годините.

 

Депутатът от гръцкото малцинство Вангел Дуле обяви, че законът няма добавена стойност в съдържанието си спрямо ратифицираната от Албания преди близо 20 години европейска конвенция за защита на малцинствата и затова е "стъпка назад".

 

Законът е създаден в широка консултация с международната общност, отвърна външният министър.

 

 

Историческа справедливост

 

У нас първи реагираха българските евродепутати, които последователно лобираха в защита на правото на етническите българи в Албания да се самоопределят.

 

"Една историческа справедливост се възстановява. След толкова десетилетия това е наистина исторически пробив за българската етническа общност в Албания. Благодарение на приятелството между двамата премиери Еди Рама и Бойко Борисов, благодарение на активната българска активна външна политика и благодарение на общата работа на евродепутати, депутати, министри, успяхме - разбира се, заедно с нашите приятели, колеги от парламента на Албания - да се случи това, което от десетилетия очакват много хора", каза евродепутатът Андрей Ковачев, който бе един от инициаторите на целия процес по признаването.

 

И днес представители на българските общности в Албания показваха петицията си до албанския парламент, в която с подписите си искат да покажат и докажат, че като местно население са запазили своите традиции и език през вековете.

 

"Во нашата къща, во нашата район се говори съде български. Нашите дядовци, прадядовци и натамо дур сме ние - сичките се говори на български. Мене майка ка ме е родила, ме е люляла на люлейка, се казва при нас: Люлей, пишей мило чедо, голем да пораснеш! Сега - как е той язик - е български или не?!", каза Хаджи Пируши, председател на дружество "Просперитет Голо бърдо", пред БНТ

 

"Духовният живот на българите в Албания се пробужда след десетилетия разделения на Балканите" - това са думите на евродепутата Ангел Джамбазки. Той определи като логическа политическа стъпка признаването на българското малцинство. /Dir.bg

 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев