"БГ история" представя: Фритьоф Нансен – историята на лудия авантюрист, който помага на България

БГ история представя: Фритьоф Нансен – историята на лудия авантюрист, който помага на България
10.10.2017 / 07:53

Историята разказва за личности, родени някъде там, далеч отвъд границите на нашата държава. Те нямат много общо помежду си, но въпреки всичко са обединени от едно неповторимо чувство, което кой знае как е успяло да достигне техните сърца – любовта към нашата страна, любовта към българския народ, толкова пламенен и силен. Любовта към едни нрави, далечни и странни и все пак привлекателни. Това е рубриката “Чужденците в историята”. Това са хора, които се бият, работят, творят и плачат за нашата мила родина, която в един миг се превръща и в тяхна.

 

Наскоро ви разказахме запленяващата история на Джеймс Баучер – ирландеца, посветил живота си на България, обичал я неизмеримо много. Представяме ви още един чужденец, направил изключително много за родината ни. Той е норвежец и е една от най-колоритните личности на XX век – зоолог, полярен изследовател, океанограф, философ, хуманист, писател. Кой е Фритьоф Нансен и защо сме му отредили значимо място в сайта ни?

 

Фритьоф Нансен е роден през 1861 г. в близост до днешната столица на Норвегия Осло. Още от ранните си години проявява страст към това, с което ще се занимава след години – скиорството. Постига успехи в тази сфера още като юноша. В Осло завършва висшето си образование със специалност зоология. Едва 20-годишен се отправя на биоложка практика в Гренландско море на кораба „Викинг“, който ловува тюлени. Това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г. става лаборант по зоология в Бергенския музей. Работи в университета в Парма, Италия, и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.

 

Работата като зоолог не е достатъчна за авантюристичната натура на Нансен. Сам споделя, че дългите часове, прекарани в лабораторията, колкото и продуктивни да са, не покриват непреодолимата му нужда от приключения. Важно е да отбележим, че годините, в които живее Нансен, всички науки бележат сериозен подем. Само за няколко десетилетия се появяват технологии, които изцяло променят научната сфера. В тази динамична среда на норвежеца му хрумва идея, която е посрещната от обществото като лудост и чист опит за самоубийство – покоряване на Северния полюс. С времето желанието му става толкова непреодолимо, че той е готов да тръгне сам. За това говори една негова мисъл: „Унищожавам мостовете зад себе си – тогава няма друг избор освен напред.“

 

Реакцията на обществото не е изненадваща. Опитите на предходните изследователи показват, че такава експедиция е невъзможна и със сигурност би завършила със смърт на участниците й. Тези факти не спират Нансен. 9 години той грижливо подготвя мисията, поръчва специален кораб, способен да достигне непробиваемия полюс. Плавателният съд е кръстен „Фрам“ (на норвежки „напред“). Тъй като сайтът е за история, ще спестим подробностите на плана му, но ще обобщим, че е гениален и иновативен. Толкова логичен е, че след като става публично достояние, мнозина започват да се питат дали покоряването на полюса не е наистина възможно. Нансен успява да събере екипаж от 13 души и 30-ина кучета и „Фрам“ тръгва на далечната експедиция (1893-1896).

 

Тя е съпроводена от обрати и разкрития, които „отварят очите“ на учени от цял свят. Нансен открива, че Арктика всъщност представлява океан и това обяснява отклоненията на кораба. На втората година плавателният съд спира да се движи, заобиколен от ледовете на полюса. Разочарован, че мисията му става все по-невъзможна, но и същевременно въодушевен от огромното откритие, норвежецът прави нещо безумно. Взема решение заедно с един сподвижник и няколко кучета да измине оставащите 600 км до полюса на ски. Има провизии само за 100 дни, а в крайна сметка се оказва, че нечовешки трудната мисия му коства почти година. С времето силите на двамата намаляват, а храната се стопява. Трудно е да се опише на какви мъки са подложени предвид факта, че температурата пада до -45 градуса.

 

Дори авантюристичната натура на Нансен не е достатъчна, за да бъде довършен този най-труден поход в историята на човечеството. На прага на силите си, двамата приключенци са спасени от английски кораб (ирония е, че три години по-рано норвежецът отказва на капитана на кораба да го вземе в екипа си). Нансен е върнат в Осло, а там е посрещнат не просто като национален герой, ами като истинско божество. „Успешната провалена мисия“ донася революционни открития на океанографията, а почестите и наградите за лудия авантюрист са стотици. Нансен става посланик на Норвегия в Лондон, а през 1922 г. получава Нобелова награда за мир.

 

Може би се чудите защо толкова подробно разказваме за човек, чиято история до този момент няма нищо общо с България? Идва онази част от живота му, която касае българската история. От описанието до момента става ясно, че това е колоритен образ, гений, изключително известен и уважаван.

 

Възползвайки се от високото си обществено положение, Фритьоф Нансен става един от най-големите хуманисти за времето си. Помага на хора във всекидневна нужда, като им дарява средства. Тази дейност се разраства и в по-големи мащаби. През 1922 г. Нансен става върховен комисар за бежанците на Обществото на народите. В този период българската история е изпълнена с ужасяващи събития, касаещи нашите бежанци.

 

Фритьоф Нансен измисля нещо революционно. Изготвя специален документ, даващ право на военновременните, политически и др. бежанци да пътуват безпрепятствено по света и да се заселват, където сметнат за добре. Вкаран е в употреба заради Октомврийската революция от 1917 г., вследствие на която стотици хиляди напускат родната си Русия. По-късно от него се облагодетелстват преследваните в Турция арменци, европейските евреи, подложени на нацистки гонения и други. Точно заради т. нар. Нансенов паспорт изстрадалите българи от Западна Тракия се прибират по домовете си, депортирани от егейските острови по време на Гръцко-турската война от 1919-1922 г. Потомък на семейство с такъв паспорт е днешният посланик на Италия в София Стефано Бенацо. Създаването на паспорта е революционно решение за времето. Фактът, че този документ се използва за придвижване на бежанците до ден днешен, показва значението на делото на Нансен.

 

През 1922 г. норвежецът е в България като председател на Върховния комисариат на бежанците. Той се среща с министър-председателя Александър Стамболийски и с представители на културно-благотворителното дружество „Тракия” начело с проф. Димитър Михалчев, които му връчват изложение на тракийските бежанци. За характера на госта говори изказването: „С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко време, за да ги реша.”

 

България и българите са признателни на Фритьоф Нансен. Изненадващо, той не е един от онези персонажи в историята ни, които тънат в забвение. Улици и булеварди са кръстени на негово име, а наскоро е изграден и негов паметник в София, в близост до НДК. През 2011 г. е открита изложба, посветена на великия норвежец.

 

Ние си признаваме със срам, че не подозирахме за голяма част от събитията в живота на тази необикновена личност, но след написването на този разказ ще сме изключително удовлетворени, ако сме ви запознали с малка част от живота му. Има защо да помним този човек, роден в далечна Норвегия, но помогнал на народа ни по изключителен начин.

 

Фритьоф Нансен умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар на 69-годишна възраст.

 

ЛЮБОПИТНО

 

Малко преди смъртта си независимо от преклонната си възраст Нансен се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.

Две години преди смъртта си 67-годишният Нансен пише писма на любимата си Бренда, чието съдържание скандализира Норвегия. Възрастният приключенец описва сексуалните си влечения към нея по особено интересен начин.

Не по-малка обществена реакция будят и голите снимки на 60-годишния Нансен, които се разпространяват из целия свят – отново доказателство за непукизма на изследователя. Все пак той си остава любимец на всички.

За експедицията си Нансен взема 600 внимателно подбрани книги. Като средство против меланхолията са използвани и големите запаси от шоколад на борда.

 

Източник: БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

 

www.bulgarianhistory.org

 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев