Слънце и Луна

Слънце и Луна-  обща символика
30.09.2017 / 00:23

СИМВОЛИКА

 

Слънце и Луна

 

 

Обща символика: Небесното светило е източник на многобройни митове, култове и легенди за богини с образа на Луната – Изида, Ищар, Хеката, Артемида или Диана. Луната е широко разпространен космически символ през всички епохи, обогатяващ смисъла на различни аспекти от съществуването. Той се отнася към божествеността на жената и към плодородна- та мощ на живота, превъплатен в божествата на растителното и животинското изобилие, имащи за първообраз култа към Великата Майка – Магна Матер.

Луната е едното от двете главни действащи лица в разпространените още от палеолита в цял свят астрални митове, където Луната и Слънцето са главните действащи лица. Символиката на Луната се проявява най- добре в отношенията й със Слънцето. Фактът, че Луната е лишена от своя собствена светлина и е бледо отражение на Слънцето, както и това, че тя преминава през различни фази и мени формата си, води до две основни символни характеристики на вечерното светило. Първо – луната олицетворява зависимостта и женския принцип и, второ – на нея са й присъщи периодичността и подновяването. В този смисъл тя олицетворява трансформацията и нарастването. Една и съща символика свързва Луната, Водата, Дъжда, женската и животинската плодовитост (поради 28-дневният женски цикъл), плодородието, съдбата на човека след смъртта и инициативните (посветителските) ритуали.

Чрез постоянните си последователни фази луната се разглежда като инструмент за универсално измерване и емблема на отминаващото време. Тя е символ на биологичните рит-ми и контролира космическото изражение на цикличността в живия свят. Нейната безкрайна периодичност, способността й да нараства, да се смалява и да изчезва, вечното възвръщане на първоначалната й форма правят от луната звезда на ритмите на живота.

За човека Луната е символ на преминаването от живота към смъртта и от смъртта към живота. При много народи тя е смятана за място на този преход. Ето защо множество лунарни божества са едновременно хатонични и погребални, като например Мен, Персефона, Хермес и др. Пътуването до луната или безсмъртното пребиваване на нея след смъртта, според някои вярвания, са право само на привилегировани – владетели, герои, магьосници, посветени и др.

Луната е символ на индиректното, теоретичното, прогресивното, рационалното и хладното познание, което я доближава до символиката на бухала и совата. Нощната звезда се асоциира с красотата, с отразената от Слънцето приглушена светлина – светлината в безкрайната тъмнина.

В Китай вечерното светило се възприема като ИН по отношение на Слънцето, което е ЯН. Там Луната се възприема като рецептивното (възприемащото) и пасивно начало; тя е водата по отношение на слънчевия огън; студът по отношение на топлината; северът и зимата по отношение на юга и лятото.

Луната е едновременно вратата на Небето и вратата на Ада, олицетворение на богините Диана и Хеката, където Диана е благоприятния аспект на Луната, а Хеката – неблагоприятния.

Луната е символ на пасивността и нощта, на влагата и плодородието, на подсъзнанието, въображението, съня, възприемчивостта и психизма. Тя е олицетворение на жената, на всичко временно, нестабилно, податливо и илюзорно. Така наречената „лунарна зона“ на личността е тази нощна зона, свързана с несъзнаваното и с инстинктивните човешки импулси. Това е примитивната част, която дреме във всеки, оживяваща в сънищата, фантазиите и въображаемите образи, които моделират дълбоката човешка същност.

В Египетската митология луната е смятана за „Слънце“, което свети през нощта, затова и представите за пътя на Слънцето се прехвърлят върху Луната. Лунните фази са символи на живота и смъртта и се свързват с кончината и възкресението на Озирис. При маите Луната е символ на мързела и сексуалния произвол, покровителка на тъкачеството и паяка като негов атрибут.

В юдейската традиция луната е символ на еврейския народ, тъй като тя се променя така, както еврейските номади, сменяли маршрутите на своите странствания. Адам е първия човек за-почнал странстващ живот, а Каин е първият скитник.

В Корана Луната и Слънцето са често срещани образи в качеството си на знаци на силата на Аллах. В Исляма се използва лунарният символизъм, където фазите на Луната и Месечината предизвикват смърт и възкресение.

Българска обредност и символика*: В народните вярвания Луната е персонифицирано същество, плод на брака между Небето и Земята. Според поверията Слънцето и Луната са брат и сестра, които в началото светели с еднаква светлина, но после се скарали и били разделени, като Луната била наказана да свети по-слабо от Слънцето. Това народно вярване, което се среща у нас в най-различни варианти, е непосредствено свързано с древния мит за Божествените Небесни близнаци. Лунните петна са преосмислени съобразно християнската вяра и се възприемат като двама братя (Авел и Каин), единият от които убил другия за парче земя или купа сено. Поради връзката и асоциациите с женското начало (Луна = жена, Луна = Месечина = месец = менструален цикъл), луната с нейната цикличност и фази е от особено значение в народната медици на и магьосничеството. Така например с баене или с т.нар. поливка при новолуние или пълнолуние се лекуват различни болести и рани.

В ежедневието и обредния живот на българина новолуни- ето се смята за особено благоприятно за всякакви начинания. Тогава се правели годежи и сватби, започвали се оран и сеитба, стрижели се овцете, разплождал се добитъка, насаждали се кокошки. При новолуние, както и при пълнолуние се отсичали дървета за строеж на нова къща, за да не ги ядат червеите. На пълна луна се влизало и в новия дом. В периода след пълнолу- нието обаче, според старите традиции, не трябва да се предприемат никакви семейни и стопански начинания, тъй като се вярва, че ще завършат неблагополучно.

У нас съществува поверието, че ако дете се роди при нова луна то ще е момче; при новолуние момите мият косите си за да растат дълги и тогава приготвят чеиза си, за да се радват на щастлив семеен живот; ако при новолуние човек види новата луна вдясно от себе си, то ще му върви на добро. Съществуват различни народни тълкувания за произхода и предназначението на луната. Според едни тя е направена от питка кал, според други е Огледалото на Дядо Господ, с което той наблюдава делата на хората, според трети луната (месечината) е произлязла от крава и има рога. По тяхното разположение в миналото гадаели какво ще бъде времето. Ако рогата на месечината били нак-лонени надолу означава, че ще вали дъжд и обратно.

 

АСТРОЛОГИЯ

Мидпойнтът Слънце/Луна

Анализът на всеки един хороскоп стартира от взаимната връзка на Слънцето и Луната, тъй като тя е жизнено важна за разкриването на основните базисни резултати в живота. Двете светила символизират двойката мъж и жена, съзнавано и несъзнавано, активно и пасивно, ин и ян. В ураническа астрология мидпойнтът им носи названието „интимният, духовен брак”. Тази точка е изключително важна във всеки един хороскоп наред със самите позиции на Слънцето и Луната. В нея се концентрира сливането на символизма, които те носят. Чрез тази точка човекът се свързва със света около себе си с цялата си душа, с ум и сърце. В нея се случва взаимодействието между лявата и дясната половина на човешкия мозък. Лявата отразяваща „мъжката” част у човека, която е логична, вербална и интелектуална и дясната отразяваща „женската” част, която е емоционална, абстрактна и интуитивна. И не на последно място този мидпойнт е балансиращата точка на нашите мъжка и женска половина, опорната точка и начините за постигане на вътрешна и външна цялостност.

В живота си ние преживяваме това сливане на Слънцето и Луната в два много специфични момента – точно преди да заспим и когато току що се събуждаме. Със сигурност много хора биха потвърдили, че в тези моменти ги спохождат едни от най-блестящите идеи, мислите, които се появяват може да се окажат направо пророчески. Стига да ги запомним. Това е така, защото полусънното състояние е единственият миг, в който имаме полусъзнателен достъп до подсъзнанието си.

 

Стандартното тълкуване на мидпойнт Слънце/Луна е свързано основно с интимните ни взаимоотношения, поведенческият ни модел в тях, инстинктът чрез който избираме партньорите си, които биха се вписали в този наш модел. Като се има предвид, че интимните ни взаимоотношения в зряла възраст повтарят почти буквално взаимоотношенията между родителите ни, то е логично, че този мидпойнт символизира и взаимоотношенията между родителите ни – такива, каквито ги възприемаме чрез своите собствени „очила”.

Има обаче още един начин за тълкуване, който много рядко се използва. Този мидпойнт има значение и за типа и начина ни на реализация в живота, свързан е с професията ни, с хобитата ни, с всичко, което ни кара да се чувстваме цялостни, „свързани” отвътре. Ние винаги търсим онова, което наричаме щастие. Казват, че щастието е величина невъзможна за дефиниране – колкото хора по света, толкова и дефиниции за щастие можем да съберем. Кога се чувстваме щастливи? Когато именно тези наши две половинки успеят да се свържат макар и за кратко. Това се случва най-често чрез партньорите и начина, по който се реализираме.

 

По принцип този мидпойнт на Слънцето и Луната съществува във всеки хороскоп и е в очакване да бъде активиран от прогресивна, дирекционна или транзитна планета. Но когато в него попада планета като пълен трети фактор, това вече има по-специално значение. Тя става нещо като катализатор и целия живот се концентрира именно около нея.

 

Друго проявление в такива периоди е това, че човекът „изведнъж” се променя. Един дирекционен Марс активиращ мидпойнта Слънце/Луна може да ни направи неочаквано и нехарактерно за нас (до момента) твърде енергични и самоуверени.

 

Важността на този мидпойнт е особено голяма, защото в крайна сметка в него са фокусирани енергиите на двете най-мощни планети – Слънцето и Луната. И има тежест колкото всяка лична планета в хороскопа. Даден човек може да има в хороскопа си преобладаващо застъпени огнени знаци, но ако Сатурн стои като пълен фактор в мидпойнта Слънце/Луна, то той се оказва централен фокус в живота му. Който ще даде отражение не само върху типа интимност, която предпочита, но и върху начините за реализация в живота, върху начина, по който човекът ще предпочете да живее като цяло, за да се чувства щастлив и цялостен.

 

Източници- интернет:

 

http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?6826-%D1%EB%FA%ED%F6%E5%F2%EE-%E8-%EB%F3%ED%E0%F2%E0-%E5%E2%F0%E5%E9%F1%EA%E0-%EF%F0%E8%EA%E0%E7%EA%E0

 

-http://indigota.com/index.php?topic=1764.45http://www.galyastro.com/bg/statii/midpointi33_%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%82%D0%B8/

 

http://www.galyastro.com/bg/statii/midpointi33_%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D0

 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев