Проф. Божидар Димитров: Само чрез повишаване на раждаемостта не би могло да се стигне до ликвидация на демографския дисбаланс в България

Проф. Божидар Димитров: Само чрез повишаване на раждаемостта не би могло да се стигне до ликвидация на демографския дисбаланс в България
24.01.2016 / 20:19

През последните години демографската ситуация в България е обект на сериозен интерес от страна на анализаторите. В многобройните си оценки те посочват необходимостта от ефективна държавна демографска политика за справяне с негативните тенденции. Някои наричат тези тенденции „демографска криза” или „демографски срив”, а други стигат още по-далеч, като говорят за тях с термина „демографска катастрофа”. Основните показатели, които се вземат предвид, са отрицателният естествен прираст на населението,обусловен от ниската раждаемост и високата смъртност, влошаване на възрастовата му структура, миграционните процеси и др. За това какви са демографските перспективи за България, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей.

 

Фокус: Проф. Димитров, напоследък демографската ситуация в страната е обект на сериозен интерес. Всички изследвания показват, че населението в България намаля и застарява. Как гледате Вие на тези процеси?

Божидар Димитров: Всички политически сили и всички сериозни анализатори, през последните няколко години твърдят, че демографският проблем е най-тежкият, който стои пред България. Населението на страната намалява за първи път в българската история – раждаемостта е много по-ниска от смъртността. Годишно умират средно по 110 000 – 115 000 души, раждат се 65 000 – 70 000 бебета. Разликата е от около минус 40 000 души. Това означава, че всяка година от България изчезва един град като Ловеч, Смолян или други градове с приблизително толкова население. Това не е всичко. Факт е, че от България има голяма миграция. Някои говорят, че до сега 2 000 000 българи са напуснали страната. Това не е съвсем вярно, защото в по-голямата си част това не е трайна миграция. Стотици хиляди българи заминават на работа само за няколко години и след това се завръщат в България, но една част остават в чужбина завинаги. Каква е тази част ние незнаем, но каквото и да е, тя е загуба за нацията. Практиката показва, че второто и третото поколение, попаднало в чужда езикова среда сред чужди нрави и обичаи, за съжаление се денационализира.

Фокус: Как може да се справим с това?

Божидар Димитров: Наскоро беше приета една програма от 12 точки. Ако човек ги разгледа подробно ще види, че те са съсредоточени основно върху повишаване на раждаемостта. За приток на население от диаспората, в тези точки са предвидени 5 000 – 10 000 годишно, колкото и сега приемат българско гражданство. Тази година българско гражданство са приели 7 900 българи от диаспората, а миналата година – 6 000. Веднага искам да кажа и за чужденците, които интегрираме в България Разбирайте прословутите бежанци-20 000 годишно. Това е голяма груба и тежка грешка. Тя не почива на сериозни изследвания. На какво се дължи намаляването на раждаемостта. Тя никога в България не е достигнала равнище, което да позволява да се ликвидира демографският дисбаланс само въз основа на положителна разлика между раждаемост и смъртност. Защо е така? Това е така, защото в цивилизованите страни раждаемостта по принцип е ниска, тъй като за образованието и възпитанието на децата се полагат огромни грижи. Никое семейство не може да си позволи такива разходи, за възпитание, образование и осигуряване на известна степен на жилище. Не може да си позволи това за 7-8 деца. Може да си го позволи за 1-2 деца. Освен това, в цивилизованите страни се увеличи броят на хората спадащи към, тъй наречения трети пол. Въпреки огромните си усилия, нито мъжете, нито жените от този пол могат да родят деца. Те могат да отглеждат деца родени от други хора, но това не увеличава общия брой на родилите се. Някои казват, че доброто заплащане би могло да осигури по-висока раждаемост. Това не е така.

Фокус: Как стои въпросът в другите страни?

Божидар Димитров: Нека да погледнем каква е ситуацията в две страни като Германия и Япония, които имат прекрасни социални системи и които осигуряват значителни доходи, както на работещото население, така и социални подпомагания.

Германия, през по-миналата година, за която имам статистика, са починали 825 000 германци, а са родени 625 000 деца. Отрицателната разлика е 200 000 и това е много повече, в процентно отношение спрямо броя на населението, отколкото е в България. Същата е ситуацията и в Япония. За моя огромна изненада същата е ситуацията и в Италия - една страна, където любовта и секса струят от въздуха поради по-топлия климат и традиционните обичаи в това отношение.

Фокус: Повишаването на раждаемостта ли е основния способ са справяне с демографската криза?

Божидар Димитров: Ясно е, че само чрез повишаване на раждаемостта не би могло да се стигне до ликвидация на демографския дисбаланс в България. Дори да имат някакъв ефект, мерките за повишаване на раждаемостта, от 65 000 деца ще стигнем 70 000, 80 000 или до 90 000, но пак ще остане отрицателна разлика. Това е така, защото в смъртна възраст в момента навлизат поколенията родени през втората половина на 40-те години, а това бяха поколения от 150 000-160 000 души. Толкова деца се раждаха тогава в България. За това смъртността в България, моята прогноза е, че ще остане висока по чисти физически причини дори, т.е. ще бъде над 110 000-120 000 души. Раждаемостта, при всички взети мерки, едва ли ще достигне повече от 100 000 души. Даже няма да достигне и толкова. Следователно, трябва да се обърнем към други мерки, далеч по- ефективни, както показва примера с Германия, Унгария и Румъния. В последните 5 години те взеха тези мерки. Германия много по-рано, тъй като тя отдавна страда от демографски дисбаланс между раждаемост и смъртност.

Фокус: В какво се изразяват тези мерки?

Божидар Димитров: Какво направиха тези страни? Разполагайки с милионни малцинства, от тъй наречената си историческа диаспора, т.е. територии останали в териториите на чужди държави, но населени с германци, румънци и унгарци, те приеха закон за съответно германското, унгарското и румънското гражданство. Унгария през 2011 година, а Румъния през 2012 година ги последва. Тези закони, казано най-меко предвиждат огромни улеснения и много малко бюрокрация при даване на гражданството. Достатъчно е един унгарец и румънец да се яви в съответното консулство от околните държави. Ще взема примера с Унгария, където казват, че всеки който проговори на унгарски, дори на диалект, получава унгарско гражданство. Според бившия конституционен съдия Георги Марков, Унгария е дала гражданство на 800 000 души и е ликвидирала по този начин демографския си дисбаланс. Унгария притежава 600 000 души малцинство в Словакия, 1,5 милиона в Румъния, към 400 000 във Войводина и други държави. Скоро всеки унгарец от диаспората ще има унгарско гражданство. По същия начин и Румъния оперира върху 4-те милиона румънци в Молдова и стотици хиляди в Украйна, Сърбия и на други места. Германия също дава гражданство на „фолксдойчетата”, те така наричат своята историческа диаспора, от Трансилвания, Украйна, Русия, Казахстан. Само там живеят над 900 000 немци, пресели още по времето на Екатерина Велика. Преимуществата на този род даване на гражданство е, че хората нямат нужда от адаптация и това, което наричаме интегриране - усвояване на езика и получаване на някакви умения. Всички тези нови граждани на съответните държави произхождат от бивши комунистически държави, където средното образование беше задължително и си идват готови специалисти, включително и по най-дефицитните професии. Една голяма част са с висше образование-около 30%. Това са млади хора, които тепърва ще раждат деца в новите си страни, където са се установили или в съответните държави, ако останат да живеят там или ако отидат някъде другаде на запад. Те си остават унгарски, румънски или германски граждани и когато поискат, могат да се завърнат в страната, чиито граждани са, ако там се отворят работни места и има нужда от определен тип специалисти.

Фокус: България може ли да използва този демографски резерв?

Божидар Димитров: Да. Можем и го използваме, но много слабо. Както виждаме в плана от тези 12 точки е предвидено само на 500 000-10 000 от тях годишно да даваме гражданство. Можем много повече. Можем, като унгарците и румънците, да даваме стотици хиляди, съответно чрез опростяване на тежката бюрократична процедура, която се прилага сега. Ние имаме огромни малцинства в Македония, Северна Гърция, Турция, Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Сърбия и така нататък. Общо, числеността на българската историческа диаспора, се изчислява на около 3 500 000 българи. Много от тях живеят в компактни села или компактно в определени райони. Например Бесарабия, където има цели градове населени почти 100% с българи- Белгород, Исмаил и Арцис. В Одеса българите са изместили евреите в милионния град от второто място по етнос, като надвишават дори броя на украинците. Одеса, независимо че е в Украйна, си е руско-езичен град. До сега само около 100 000-120 000 души са получили българско гражданство, основно от Македония, но също така и от Молдова и по няколко хиляди от околните държави. Пречка е тежката бюрократична процедура, която по времето на моето министерстване успях да опростя донякъде и достигнахме за 2 години 17 000-18 000 гражданства. Едната година 17 000, другата 18 000, но след това процедурата отново беше усложнена предполагам по политически причини, тъй като ДПС беше на власт, а то няма сметка от увеличаване броя на българите в България. Така цифрата падна до 6000-7000 годишно. В момента, на първо четене в края на юли беше приет Законът за българското гражданство, който фактически приравнява закона ни с унгарския и румънския. Това значи, при един разговор със съответния чиновник, ако желаещия българско гражданство говори на български език, той го получава. В закона е записано дори на диалект, защото отчитаме, че българите в чужбина говорят на диалект. В Македония на македонски диалект, в Бесарабия на мекия тракийски диалект и др. Така те могат да получават българско гражданство без особено усложнения и без търсенето на произход, ако човека е от селища, които знаем, че са български. Този закон по необясними за мен причини не е приет на второ четене. Не знам какво ще става. Може би трябва да се упражни натиск върху парламента да приеме колкото се може по-бързо този закон. Дори да не постигнем румънските и унгарските величини макар, че нашите малцинства по брой са много повече от техните и да не постигнем 500 000-600 000 годишно, то спокойно можем да постигнем 50 000, с което ще ликвидираме отрицателната разликата между раждаемост и смъртност. Това е истината. Нека да не завишаваме двойно броя на бежанците, които трябва да приемем в сравнение с българските граждани в тази програма от 12 точки. Там, както вече казах, е предвидено са приемаме 20 000 бежанци годишно. Тяхната адаптация също е възможна, но само на отделни единици. В печата се изнасят такива данни, че някои от тях обикновено хора с висше образование, се адаптират. За останалите не съм сигурен, че това е възможно. Има още една възможност, която също може да даде голям ефект за повишаване на раждаемостта в България. Публичната статистика е, че 270 000 брачни двойки в България нямат деца, но горещо искат да имат. Известно е, че в такива случай се прилага метода инвитро, който е възможен при по-голямата част от тези двойки. В България метода също се прилага. Вече има над 1000-2000 деца, родени по този начин през последните 2-3 години. Правителството отпуска някакви средства, но много малки. Главната причина, тези двойки да не могат да стигнат до този метод, е огромната му цена. Цената на един опит е 5000 лева в българска болница. Не всяко семейство може да си го позволи, а държавната субсидия стига само за 3000-4000 опита. Къде са 270 000, къде са 3000-4000 опита годишно. По-заможните отиват в Турция, където за един опит се заплаща в турски пари равностойност на около 2 500 лева. Аз си задавам въпрос. След като в Турция този метод е двойно по-евтин от този в българските клиники, каква е причината у нас да е толкова скъп? Според мен, това не е редно. Очевидно съществува начин за поевтиняване на метода. Държавата трябва да поеме по-голямата част от разходите по този метод, т.е. да увеличи субсидията.

Иван ЛАЗАРОВ/Агенция "Фокус"

 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев