Магна Харта и човешкият стремеж към свобода

снимка: КАПИТАЛ
15.06.2015 / 21:57

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

 

ПРЕЗ красивата местност на английското графство Съри минава река Темза. На една от моравите покрай брега на реката е издигнат паметник с надпис, който ни напомня за едно събитие, станало през 13–и век. Тук, на моравата Ранимийд, английският крал Джон (управлявал от 1199 до 1216 г.) се срещнал с разбунтувалите се барони, имащи власт земевладелци, които били недоволни от крайностите на краля. Бароните искали кралят да удовлетвори техните жалби, като им даде някои права. Под голям натиск от страна на бароните, кралят накрая сложил печата си на един документ, който по–късно станал известен като Магна Харта (Великата харта на свободите).

 

Защо за този документ се казва, че е „най–забележителният правен документ в историята на западния свят“? Отговорът на този въпрос разкрива много за човешкия стремеж към свобода.

 

Условията на бароните

 

Крал Джон имал проблеми с римската католическа църква. Той не се подчинил на Папа Инокентий III, като отказал да признае Стивън Лангтън за архиепископ на Кентърбъри. В резултат на това църквата оттеглила своята подкрепа и впоследствие отлъчила краля. Джон обаче направил опит за помирение. Той се съгласил да предаде на папата своите кралства Англия и Ирландия. Тогава папата върнал кралствата на Джон въз основа на изявлението на краля, че ще бъде лоялен към църквата и ще плаща ежегодния данък. Така Джон станал подчинен на папата.

 

Допълнително финансови затруднения увеличавали проблемите на краля. По време на 17–годишното си управление Джон наложил единайсет пъти допълнителни данъци на земевладелците. Заради конфликтите му с църквата и заради финансовите затруднения мнозина смятали, че на краля не може да се има доверие. Явно и характерът на краля допринасял за това мнение.

 

Накрая размириците стигнали връхната си точка, когато бароните от северната част на кралството отказали да плащат допълнителни данъци. Те отишли в Лондон и се отрекли от верността си към краля. Последвали много спорове между двете страни — кралят в неговия дворец в Уиндзор и бароните, които разположили лагер на изток от близкия град Стейнс. Тайните преговори прераснали в открити, двете страни се изправили лице в лице на моравата Ранимийд между двата града. На нея на 15 юни 1215 г., понеделник, Джон подпечатал документ, съдържащ 49 условия. Документът започва с думите: ‘Това са условията, които бароните искат и които кралят одобри.’

 

Свобода в рамките на закона

 

Недоверието в намеренията на Джон обаче бързо се оправдало. Въпреки че много хора били против краля и папата, кралят изпратил пратеници да се срещнат с папата в Рим. Папата веднага издал папски декрет, с който обявил споразумението в Ранимийд за невалидно. В Англия бързо избухнала гражданска война. Следващата година обаче Джон внезапно умрял и неговият деветгодишен син, Хенри, заел престола.

 

Регентите на младия Хенри уредили споразумението в Ранимийд да бъде преиздадено. Според брошурата „Магна Харта“ този преиздаден документ бил „бързо превърнат от инструмент за премахване на тиранията в манифест, чрез който хората с умерени възгледи могат да бъдат обединени в подкрепа на краля и неговите интереси“. Споразумението е било преиздавано няколко пъти по време на управлението на Хенри. Когато неговият наследник, Едуард I, на 12 октомври 1297 г. потвърдил още веднъж Магна Харта, накрая копие от нея било включено в кодекса, един сбор от документи с особено обществено значение.

 

Хартата ограничавала властта на монарха. В нея било постановено, че той, също както своите поданици, трябвало да се подчинява на закона. Според Уинстън Чърчил, известен историк и министър–председател на Англия през 20–и век, Магна Харта установила „принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, които дават на монарха необходимите пълномощия, но в същото време предпазват народа от своенравността на някой тиранин или глупак“. Колко благородно наистина! Но какво значение имал този документ за обикновения човек? По онова време почти никакво. Магна Харта подробно изброявала правата само на „свободните хора“* — всъщност хората от висшата класа, които тогава били малцинство.

 

„Сравнително рано — се отбелязва в „Енциклопедия Британика“ — Магна Харта стана символ и боен вик срещу потисничеството. Всяко следващо поколение вижда в нея защита на своята собствена свобода.“ За да се подчертае значението ѝ, всяко заседание на английския парламент започва с потвърждение на Магна Харта.

 

През 17–и век адвокати в Англия използвали условията от Магна Харта като основа за някои права. Например: процес със съдебни заседатели, хабеас корпус*, равенство пред закона, забрана на своеволния арест и парламентарен контрол на облагането с данъци. Затова и в очите на британския държавник Уилям Пит, Магна Харта била част от ‘Библията на английската конституция’.

 

Стремежът не угасва

 

Според лорд Бингам, главен съдия в Англия и Уелс от 1996 до 2000 г., „исторически погледнато конституционното значение на Магна Харта зависело много по–малко от това какво се казва в хартата, но повече от това как е била тълкувана“. Въпреки това идеалите за свобода, свързани с хартата, по–късно се разпространили в целия английско говорещ свят.

 

Пилигримите, които напуснали Англия през 1620 г. и тръгнали на път за Америка, взели със себе си копие от Магна Харта. През 1775 г., когато британските колонисти в Америка се разбунтували срещу облагането с данъци, без да имат представители в правителството, на конгреса, проведен на територията на днешния щат Масачусетс, било установено, че това облагане с данъци е в противоречие с Магна Харта. Всъщност официалният печат на Масачусетс, който се използвал тогава, изобразявал човек, държащ в едната ръка меч, а в другата Магна Харта.

 

Когато представители на новообразувания народ се срещнали, за да съставят конституцията на Съединените американски щати, те се придържали към принципите на свобода в рамките на закона. Въз основа на тези принципи е изготвена и Декларацията за правата в САЩ. Затова през 1957 г. в признание на Магна Харта, Американското сдружение на юристите издигна паметник в Ранимийд с надпис „В чест на Магна Харта — символ на свободата в рамките на закона“.

 

През 1948 г. Елинор Рузвелт, държавен деец на САЩ, която участвала в съставянето на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, се надявала тази декларация да стане „международната Магна Харта за цялото човечество“. Всъщност историята на Магна Харта показва колко силен е стремежът на човека към свобода. Но въпреки благородните намерения днес в много страни основните човешки права са застрашени. Човешките правителства много пъти се оказват неспособни да гарантират свободата на всички. Това е една от причините, поради които милиони Свидетели на Йехова днес ценят една по–висша форма на свобода в рамките на закона на едно друго правителство — Божието Царство.

 

В Библията се казва нещо забележително за Бога: „Където е духът на Йехова, там има свобода.“ (2 Коринтяни 3:17, НС) Ако искаш да научиш повече за свободата, която Божието Царство предлага на човечеството, защо не попиташ Свидетелите на Йехова за това следващия път, когато те посетят? Може би отговорът много ще ти хареса и ще ти донесе свобода.

 

[Бележки под линия]

 

„През 1215 г. изразът „свободен човек“ имал ограничено значение, но до седемнайсети век той се отнасял за почти всички хора.“ — „История на западната цивилизация“.

 

Латинският израз хабеас корпус означава „да имаш тялото си“. Този документ представлява съдебна заповед за явяване или довеждане на дадено лице пред съд или съдия за установяване законността на задържането му.

 

[Блок/Снимка на страница 30]

 

ВЕЛИКАТА ХАРТА НА СВОБОДИТЕ

 

Магна Харта (латинското наименование на Великата харта на свободите) първоначално била известна като „Условията на бароните“. Крал Джон сложил печата си на документ, съдържащ 49 условия. През следващите няколко дни договорът съдържал 63 условия и кралят отново подпечатал документа. Преиздадената харта през 1217 г. съдържала втора по–малка харта, която засягала горското право. Оттогава нататък договорът приел името Магна Харта.

 

Тези 63 условия били разделени в девет групи, сред които били жалбите на бароните, реформите, засягащи законодателната и съдебната система и свободата на църквата. В 39 условие, въз основа на което е приета гражданската свобода в Англия, пише: „Никой свободен човек не може да бъде арестуван или хвърлян в затвора, или лишен от права или притежания, или да бъде обявяван извън закона или изпращан в изгнание, или по някакъв друг начин да бъде лишаван от своето обществено положение, нито ще действаме със сила срещу него, нито ще пращаме други да правят това, освен ако има законна присъда от равни на него хора или е според закона на страната.“

Източник: http://www.mt1016.com
 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев