В българското съвремие честността е самотно занимание за наивници.

В българското съвремие честността е самотно занимание за наивници.
25.02.2015 / 10:01

Вече не разбирам как вчерашното "не" днес изведнъж се превръща в "да". Не разбирам как хората съжителстват в тази въртоглава държава, където престъплението е превърнато, едва ли не в норма на поведение, а честността е самотно занимание за наивници. Започнаха да ми опротивяват неудачните спорове за националните предатели, защото блюдолизците се дупят с безгранична всеотдайност на Вашингтон и Кремъл, макар първите да са особено противни. Не разбирам как възрастните хора оцеляват в тази ненормална страна със 100 - 120 евро пенсия и кретат докато угаснат и ги заровят в земята. България е отчаяно място за отчаяни хора, където нищо не се случва. Върху тази благословена от Господ плодородна земя живеят твърде много непрокопсаници и проклетници, които я превръщат в пустиня заради алчност, бездушие и пълно безхаберие. Намирам за особено недодялани онези първосигнални оптимисти, които се радват на себе си, а иначе са олицетворение на окаяния битов глупак. Човекът тук и сега, наистина е провал. Деградацията е пълна, нравите са калпави, отношенията повече от меркантилни, а справедливостта е облечена с кичозни дрешки, подобно на шефката на Софийския градски съд Желявска. Струва ми се, че мълчанието започва да се превръща в единствената жестока и справедлива присъда за всички онези безделници, които вдигат неописуема глъчка около себе и маскират своята посредственост в изкуството, политиката и обществения живот с грозен шум, куха суета и думи с отдавна изгубен смисъл и значение...

Автор: Александър Иванов
 
 

Copyright © 2008-2018 Наблюдател | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Людмила Калъпчиева | Програмиране и SEO от Христо Друмев